“Легна на леглото и нямаше ставане

Казвам се Величка Маркирова от Вакарел. Идвам при Димитър Захариев по повод майка ми. Моята майка беше толкова зле, че когато отидохме в провинцията, че тя просто беше толкова уплашена и казваше: “не мога, умирам – тръгвам с вас на София на лекар.” Когато дойдох тук в София тя легна на леглото и нямаше ставане. Наложи се аз и мъжът ми да я вдигаме. Беше много зле – аз ходех из стаята, тъпчех на горе, на долу – не знаех какво да правя. В този момент се сетих за кабинета на Димитър Захариев и веднага качихме майка ми в колата и я доведохме тук. Когато дойдохме г-н Захариев каза, че трябва индиректно. Толкова много я обичам, че бях съгласна на всичко. Започнах да идвам всеки ден. Сега съм за девети път. Майка ми на втория ден започна да се чувства добре – стана от леглото, започна да яде, да спи и всичко стана нормално. Даже искаше да се прибере в провинцията, но аз не смея да я пусна, защото като отидем смятам, че аз няма да мога да идвам в кабинета на г-н Захариев и тя ще спре да живее. Тя не е моя родна майка, но аз я обичам повече от родна майка. Обичам я и искам само да се оправи. Всичко бих дала. Идвам всеки ден само и само да се оправи. Още на втория ден тя стана. Страдаше от безсъние години наред след като баща ми внезапно почина. Не спеше, пиеше хапчета. Сега казва: “Спя – чудна работа!” Само това си повтаря. Когато ядеше нямаше вкус в устата – сега вече яде и всичко и е вкусно. Има чувството, че е по-свежа и всичко й се оправи. Гледа предаването на г-н Захариев по телевизията и само цъка и вика: “Чудна работа!”. Много Ви благодаря – не знам какво да кажа. Вие сте един човек с голямо “Ч”. Нека всички хора да дойдат и да видят и да не чакат толкова дълго, колкото аз чаках. Много Ви благодаря.