“Усетих една лекота и ми стана толкова хубаво"

Казвам се Павлинка Латинова Лазарова от София. Аз имам две тежки операции. Опериране на бъбрек (киста) и херния. Преди операциите ми излезе една буца от дясната страна. Беше толкова голяма, че ми пречеше и ме мъчеше много. Ходила съм по лекари, но никой не можа да ми помогне. Лекарите нищо не казваха. Падала съм – казваха, че е следствие падането, но дали от падането или нещо друго не можа да се премахне. Беше от дясната страна голяма и с отток към пъпа. Гледах предаване на г-н Захариев по телевизията – чух човек, който си е държал ръцете на коленете докато е гледал предаване и му се е помогнало и реших и аз да направя същото и си сложих ръката на бучката. И със ставането усетих, че нещо ми е хлътнало. Отидох да се измия и да погледна – и като погледнах действително беше хлътнало мястото на бучката и започнах да се движа и въобще не ми пречи и нищо. Държах си ръката може би около един час по време на предаването на г-н Захариев. През цялото време си лежах на дивана и си държах ръката. Усетих една лекота и ми стана толкова хубаво и ми се прииска да посетим г-н Захариев. След като дойдох първия път не можех да проговоря, очите ми течеха и плачех, не можех да кажа нито дума. И сега един месец след първото ми посещение викам дай да отидем да благодарим на човека, защото много ми помогна. Аз имам много болести в себе си. Заболяванията ми са били винаги хронични и с нерви. Сега съм по-спокойна. От Егологията хората могат да получат само добро. Видях, че от г-н Захариев много хора са получили добро и аз също получих. Колената ме боляха – и там ме отпусна. Кракът ми се движи нормално. Преди просто спирах по пътя за да почивам – не можех да вървя – мислех, че е от шипове. Аз много съм се мъчила и съм боледувала. Страданията са ми много – вече 40 години. Омръзна ми. Егологията има много голямо бъдеще и трябва да се продължи от г-н Захариев и повече хора да му помагат и да разберат, че той помага със всичко на хората. Разбрах, че Егологията е голяма сила. Като си тръгнах миналия път от кабинета на г-н Захариев очите ми спряха да текат, а течеха постоянно. Аз просто се чудех какво ми стана, та плачех така без да спра. Благодаря Ви за всичко г-н Захариев.