НачалоСЕС и ЕгологияПомощни средстваКонтакти
Мнения на хора, получили помощ в център Егология
Търсене
 

Видеомнения
 

Най-търсени
главоболие здравословни проблеми дископатия успокоение депресия опорно-двигателен апарат кръст кръвно високо кръвно бъбреци артроза сън бучка сърце
 
Размер на шрифта: - +

“Не можех да се движа”

 
 
Казвам се Величка Иванова и съм от Годеч, живея в София от 1970 г. Искам да разкажа и да се обърна към скептиците, защото аз съм от хората, които много трудно вярват и се нагаждат към неща, които не са пипнали – “око да види, ръка да пипне”. Много странно ми се виждаше от екрана, човек така да те лекува. Аз съм счетоводител от 37 години, в случая аз съм и човека, който се грижи кабинет “Егология” да е изряден от финансова гледна точка, аз се грижа и за фирмата, която издава списанието и персонално за нещата на г-н Захариев. Скептицизмът ми не трая малко време – в продължение на около две години – признавам. От 2000г. – до 2002 г. аз не съм потърсила помощ от кабинета. Не влизах, а поне веднъж в месеца идвах тук да си взимам документите, да приключвам касов апарат – не съм потърсила помощ. Стигаше се дотам, че когато съм влизала в кабинета, съм си налагала да си изчиствам съзнанието от всичко, така че до мен да не може да се достигне. Донякъде от това, че може човекът срещу мене да разбере какви проблеми имам аз. Дори сега на мене ми е смешно, защото г-н Захариев е виждал, че аз имам нужда от помощ – както аз, така и семейството ми, но никога не ми каза – влез в кабинета, ти имаш нужда – имаш проблеми и аз никога не съм го потърсила. Значи аз работех за кабинета и имах една стара дископатия, която се беше обострила – не можех да се движа, а ходих 25 дена на процедури. Плащах си всеки ден за магнитен резонанс, за иглотерапия, за масажи, но тука не попитах можеш ли да ми помогнеш, просто не влязох в кабинета. Срамно е, но аз съм взимала и списания без да ги чета – преглеждах ги отгоре – отгоре. Това е, когато гледаш, но не виждаш, слушаш, но не чуваш. Някои могат да си кажат, че понеже работя за кабинета съм дошла да правя реклама. На тях ще кажа така – с болката не се свиква. Аз страдах много от главоболие. Имах понякога такова главоболие, че ме довеждаше до повръщане. Аз съм такъв човек, че преди да предприема нещо много мисля, което ми натрупва повече нервно напрежение и явно това довежда до обостряне на всякакви болежки. Децата си ги обичам безкрайно много. В къщи – може да не сме се виждали два дена, щом се видим, бяхме като някакви кошери един срещу друг – ние нормално не можехме да разговаряме. Синът ми почти не говореше с мен. Разговорите ни се свеждаха до това дали е ял и има ли нужда от нещо, той си стоеше само в стаята, аз стоях в друга стая. Аз не познавах и приятелите му, той никога не е споделял с мен. С дъщеря ми също така бяхме като остри ножове една срещу друга. Всичко това е характерно за Синдрома. Сега за мене е ясно, че СЕС 1-во ниво е едно от най-опасните, защото той е завоювал една територия и лесно не я пуска. Сякаш усеща ако човек има някаква нагласа или проявява интерес към това, което се казва в предаването “Въпроси в ефир”, или си прочел в списанието, или книгата и така напасва нещата, че не ти дава възможност и да повярваш. Прави живота ад. Никой с нищо не може да ме подкупи, за да изляза пред камерата и да лъжа. Самият факт, че г-н Захариев две години и до днес не е казал “влез кабинета” – при положение, че аз съм имала възможност всеки ден да влизам. Това са неща, които не се плащат, а когато болката отзвучи… Аз започнах постепенно да влизам в кабинета и дотолкова съм била незаинтересована и неограмотена, че през този период не съм си позволила да взема нито от неутрализаторите, нито шампоаните, нито от тестовете. Аз и тест не си бях взела – не съм се тествала. Борила съм се сама, като съм смятала, че успявам, но това са неща, с които не можеш да се пребориш. Преборването с едно довежда до срив в друго отношение. След тези две години аз мога да кажа, че прогледнах. Аз не съм гледала и предаването редовно. Аз просто си вършех работата и честно казано се чудех какво търсят тези хора тука, пред кабинета. Понеже при себе си резултат не виждах и се чудех на тях, а то за да ти се помогне – трябва да искаш да ти се помогне. Трябва да имаш нагласата и увереността, че ти влизаш в този кабинет, за да ти се помогне – това е от рода на самовнушението. Човек, когато си внушава, че е болен може да се разболее – това е ролята на Синдрома, така че трябва да имаш увереността, че идвайки тук – ти ще получиш помощ. Аз по себе си съдя, защото когато аз мисля нещо за децата си – дали няма да му се случи нещо лошо, дали няма да се разболее – то се случва – това е заразата на мисълта. За мене този двегодишен период беше пътят, който трябваше да извървя, за да стигна сама до убеждението – до там, че имам нужда от помощ и че тука мога да я намеря. Майка ми е на 78 г. Опитвала съм се – аз невярващата да й давам списание, да се запознава с материята. И тя ми каза така: “Не ме вкарвай в грях, аз съм вярващ човек – на тези неща не вярвам”. Тя много боледуваше, много проблеми е имала, два-три пъти влиза в болница със сериозни проблеми, но и аз помощ от г-н Захариев не съм търсила и не съм насилвала и майка ми. При положение, че самата аз не съм била убедена за себе си, че мога да получа помощ. От десетина години, майка ми има един сериозен проблем – за някои може да звучи смешно – кокоши трън на пръста, но тя щеше да получи много сериозно отравяне на кръвта, вследствие на неговото възпаление. Преди осем години се получи това възпаление на кокошия трън, краката й отекоха – особено този на който е тръна - левия и я втриса. Това се случи в рамките на един ден. Мен ме извикаха да отида веднага, защото я приеха в болница и я оперираха. Срязаха мястото и в продължение на 10 дни беше в болница на антибиотик. Лекаря каза, че едно легенче гной е изтекла. След като се прибра от болницата, мястото, където беше оперирана започна отново да се възпалява. В МВР Болница, при д-р Александрова я водихме на снимки. Значи походката на майка ми се промени и костите долу в ходилото се разместиха и се отделиха. На снимката ме питаха дали си е чупила крака, дали е рязана костта. Нито едното, нито другото. Изписаха ни лекарство – нещо като киселина, не се помогна. Опитахме всичко което сме чули или сме се сетили. След това аз започнах един експеримент – със синия неутрализатор. Първо слагах три-четири пъти компрес на пръста, но бързо попиваше и реших че няма да свърши работа, затова започнах вечер да и слагам краката в топла вода и една капачка от синия неутрализатор. Така продължих около две седмици – тя седеше докато изстинеше водата. Дори не е седяла всеки ден, но вторник по време на предаването – задължително. И ето го резултата – падна самичък. Значи това нещо не можеше да се допре – нея я болеше много. Пръста й се беше деформирал, вследствие на кокошия трън. Аз съм убедена, че на много хора се е помогнало, просто се притесняват да застанат пред камерата. Аз също се притеснявах – то ми личи, пресъхват ми устата. Но това са неща, които трябва да се знаят, за да знаят хората, че в кабинет “Егология” се помага не с шарлатания, а с неща, които са изпитани. Благодаря безкрайно много за всичко, което е получило моето семейство от г-н Захариев. За мен е много.
Видеомненията са от личния архив на Димитър Захариев. Хората, които са заснети в тях, изрично са били предупредени, че мнението им за случилото се в кабинет "Егология" ще бъде използвано в тематичните предавания "Въпросив ефир". Те изрично са дали съгласие това да бъде сторено. Практиката на Димитър Захариев датира от двадесет години - видеомненията са заснемани по различно време. Те отразяват резултатите, които са били постигнати в рамките на това време (когато е заснет материала).

Център Егология
Всички права запазени © 2009