Казвам се Соня Тасева от гр. Перник. За първи път посетих кабинет “Егология” през месец юли, миналата година. Диагнозите ми поставени след рентгенови снимки, посещения при личния лекар и ехограф, бяха – артроза в двете коленни стави, дясностранна интеркостална невралгия и вследствие на нуждата от обезболяващи, които ми даваха – силно обострен гастрит. Не можех изобщо да се храня, не можех да спя – по цяла нощ плачех от болки и като разбрах за кабинет “Егология” от предаването по телевизия “Демо”, веднага дойдох.
В следствие на всичките тези заболявания ме обхвана една нервна депресия, която само, който е прекарал може да ме разбере.
След второто ми идване в кабинета нервната депресия напълно изчезна. Не ме притесняваха вече ръбовете на дрехите, напълно се успокоих. Преди както си седях, изведнъж започвах да плача, ставах нервна, не можех да спя, след втория път - това се изчисти.
След четвъртото-петото ми посещение и два теста – изчезнаха болките ми в коленете. Преди вследствие от артрозата не можех да ходя. Бях само с бастун, мъжа ми ме качваше по стълбите, не можех да слизам, като седнех – не можех сама да стана, трябваше някой да ме вдигне – много тежко ми беше.
Скоро след това и болките в гърба изчезнаха също. Преди по десет пъти мъжът ми ме мажеше с обезболяващи, нощем. Всичко това изчезна, спрях и хапчетата, стомаха ми се оправи – започнах да се храня и аз се оправих. Тези, които ме бяха виждали, ми казаха – направо бяхме те отписали, аз бях много отслабнала, не можех да се храня и от болки не можех нито да спя, нито нищо. Сега вече се чувствам много добре, но всеки месец, продължавам да си идвам.
На недоброжелателите бих казала, че само който не е минал през всички тия болки и болести, само той не може да ме разбере. Искам всички да повярват в Егологията, защото тя има бъдеще, направо нямам думи. Така добре се чувствам – ходя си вече, работя – имам малък бизнес, когато се разболях с всичките тия заболявания и бизнеса не вървеше и въобще всичко. Сега и работата потръгна полека-полека и аз най-много се радвам, че мога да ходя, и да не се чувствам на 51 г. безполезен човек. Много се радвам и ще продължавам да идвам, за да бъда здрава и щастлива.
