"В къщи също са изненадани"

Казвам се Мария Донева от Стара Загора. За първи път гледах предаване на г-н Захариев в началото на август месец. Може би беше второ предаване – така разбрах. След това гледах още две предавания и на края на август посетих кабинета. Вече бях убедена от предаванията, че г-н Захариев ще ми помогне. Първият резултат, който почувствах беше след излизането ми от кабинета – чувствах се много приятно и леко. Хипертоничка съм от 5-6 години. Изкарала съм лек инсулт. Бях с хулфадон. Когато отидох следобед ми премериха кръвното – много беше спаднало – в едни такива граници, които не бях получавала до сега. Отивайки си в Стара Загора – може би на следващия ден инстинктивно разбрах, че това, което ми беше нервно състояние (породено по мое виждане от някакъв дразнител). Забелязах, че кучето си лае, което преди ме дразнеше, а сега звука просто минава покрай ушите ми и не го забелязвам. Това продължава и до днес – 27 май. Сега този дразнител го възприемам като всички други квартални кучета – изобщо не ме дразни. Аз идвам за пети път, а преди това е идвала дъщеря ми и съпругът ми – те имат горе долу месец и половина посещения. Имам от 4-5 години кокалчетата на пръстите на краката ми са уголемени. Миналото лято много трудно си обувах обувките – трудно вървях. Бях в много тежко състояние – първо много трудно намиране на обувки, второ трудно вървене. Аз съм човек, който се грижи за себе си – от 25 години излизам почти всяка сутрин – и през това време съм се движела и натоварването в домакинската работа – и съответно започнаха едни страхотни болки. Ако съм много натоварена – вечерта трябва да взема 2 аспирина за да ми минат.някъде през февруари месец, въпреки голямото натоварване – усетих, че краката не ме болят така. Кокалчето, което излиза от страни до големия пръст – видимо е спаднало. В къщи също са изненадани, защото последните две години имах големи оттоци на краката – това беше и причина миналата година да се чувствам толкова зле. След февруари месец започнах да се наблюдавам – оттоците ми спаднаха, вече ходя с обувка на висок ток и не ми представлява трудност. Самата аз се чувствам като нов човек, всичко е нормални и ми е хубаво. В къщи даже се успокоиха – даже да стане малък сблъсък – преди го преживявах много дълго време, сега това минава много бързо – може би за 5 минути и после нормалното русо. Аз бях стигнала до такова положение – този дразнител беше свързан с едни домашни проблеми – ние ги преодоляхме, наложи се дъщеря ми да напусне там където живее, защото кученцето лаеше под прозореца й. Станахме наематели на третия етаж на нашия вход – направихме всичко. При нея всичко беше се успокоило. Но аз продължавах – когато излизах на балкона аз изкрясквах на кученцето и прибирайки се вътре по цялото ми тяло (без да искам) ми полазваха мравки и започвах да плача. Сега вече това нещо го няма и съм много спокойна – за мен това е нещо много. Има една бучка. От 3-4 предавания си слагам ръката на нея – струва ми се, че намаля. Съпругът ми го боляха колената – две седмици си държа ръцете на коленете по време на предаване и не го болят колената вече. За тези, които не знаят – това не е заблуда. Аз и моето семейство сме абсолютно убедени. Споделям го с хората – някои ме разбират, някои по-трудно, но да се надяваме, че всички ще прогледнат. Жив и здрав да сте г-н Захариев – аз Ви вярвам.