“Установих, че болката я няма”

Казвам се Ники Лъвчиев – “най-старата” дископатия. Посещавам кабинета на Димитър Захариев от 8 години. Идвам, но не заради дископатията, защото много отдавна го нямам този проблем. Първият път, когато дойдох (това съм го казвал много пъти, защото не е тайна и всички които ме познават знаят че беше така), аз не можех да карам кола, докараха ме. Тогава кабинета беше на съвсем друго място. Бях в такова състояние, че нямах какво да губя, искаха дори да ми махат част от гръбначния стълб, да слагат там някакви планки и шпилки, ето такива едни неща, страхотии. Аз бях в такова положение, при което реагирах твърде скептично на информацията за г-н Захариев. Казах си че няма какво да загубя и се оставих да ме доведат. И двамата колеги, с които дойдох тогава, ме видяха как изпълзях от колата и как едвам се качих до стария кабинет. След десетина минути излязох с пионерска стъпка. Колегите ми седяха навън и ме чакаха в колата – те просто се стъписаха като ме видяха, така е и до днес. За мен това е нещо, което не съм се мъчил да го обяснявам, но знам че е така. Просто след първия контакт, когато след 1-2 минути г-н Захариев ми каза да стана, аз станах и седнах на кушетката – установих, че болката я няма. Не беше изчезнала, но не беше и това убийствено нещо (всеки, който е имал знае за какво става дума). Краката ми висяха така от кушетката и си казах, защо ли да не скоча така отгоре, но слязох внимателно и бавно. След това г-н Захариев ми обясни, че трябва да идвам още няколко пъти. После си излязох от кабинета. Това е нещо което не подлежи на коментар и обяснение за мен. В последствие, докторите, които там искаха да ми махат нещо от гръбначния стълб – приеха факта, че това въздействие очевидно ме е оправило. Факта е, че аз ходя! Години след това, когато пак се сецна или се случеше така, че да се напъна физически или някакво друго напрежение, аз просто си идвах в кабинета на Димитър Захариев. Ами това е кратката история на моята дископатия от 1992г. лятото. Друго нещо, което искам да кажа много интересно. Още първия път, когато посетих кабинета, аз бях откровен с г-н Захариев и му казах, че не вярвам в това нещо. Той ми каза, че не е нужно да се вярва. Но резултата беше факт. След това аз съм говорил с мои приятели, ставало е дума за това и те са ми казвали, че трябва да се вярва. Аз винаги съм казвал, че не е нужно да се вярва. Те вярват, че вярата помага, ускорява и балансира този процес, но ето, моя случай със сигурност показва, че не е така. Може би помага, не знам. Сега вече, благодарение на г-н Захариев мога да се правя на мъж – в смисъл да бутам, да тегля, да правя онези неща с които в една къща се занимава мъжът.